Чилнов

Нещо като Ню Йорк, но в община Две могили

Преданието разказва на град Чил, част от Римската империя. Тогава, той се намирал на източния бряг на реката, но дали заради природните стихии или заради особеностите на релефа, селището се премества на по-удобния и безопасен западен бряг и Чил става Новия Чил, а постепенно стига и до днешното Чилнов.

През вековете селището многократно променя населението си. Първоначално са Хърцои (известни и като Полянцѝ) – коренното население на равнината, северно от Балкана. Според някои етнографи, „хърцои“ идва от *хър (кър, поле) и значението за произход от тюркски сой (род, порода), т.е. хър-сой. Но за Хърцоите можете да прочетете повече „ТУК“. По-късно, по времето на преселението на Балканджиите в Чилнов се заселват семейства от Търновските села Райковци, Янтра, Куцина и Джулюница, както и от Ловешкото Крушуна. Постепенно те се смесват напълно с местното население, като приемат техните носии, празници и обичаи. Та дори и начина на говорене, който остава и до днес. Характерното в говора на хърцоите е изпускане на началното „х“ (ляб = хляб, одиу = ходих, ърцои = хърцои).

Селището, преди освобождението не се е отличавало от всички останали. Къщите са полувкопани в земята, като приземието е оградено с пънове и пръти, забодени в земята, а стените са от плет, измазани с пръст. Покривът е сламен с отвор в средата, откъдето да излиза димът от огнището и в единственото помещение са съжителствали стопани и животни. Доста по-късно основата става каменна, приземния етаж се обособява в зимник, стените от кирпич и тухли, достроява се втори етаж с две-три жилищни помещения, а покривите се покриват с керемиди.

Към момента в Чилнов живеят хора, определящи се като българи християни, мохамедани и цигани. Има църква, джамия, кметство и пощенска станция.

Активна дейност развива Народно читалище „Светлина – 1927″, създадено от учители и будни жители през 1927 година. Институцията „Български читалища“ е рожба на Възраждането и нейна основна роля през тази епоха е да поддържат националния дух и съзнание. Така и Читалище Светлина – 1927 в с. Чилнов, вече 97 години поддържа жива старата култура, съхранява огъня, запален от предците, задоволява потребността от знания, развитие на таланта, предава традициите и обичаите от поколение на поколение. За това помага и богатата библиотека, в която присъстват както класически произведения и автори, така и най-новите творби на съвременните световни и най-вече български писатели.

Към Читалището е създадена група за изворен фолклор „Чилновченки”.

Многобройните отличия, златни медали, призове от фестивали, събори и конкурси са за огромния труд на самодейците, които пазят и предават местния фолклор, традиции и обичаи. В читалището  има богата етнографска сбирка. Краеведската дейност е много силно застъпена, като е насочена към събиране на старинни предмети от бита и сведения за родния край.

Ако Читалището се грижи за духа на Чилнов, Кметството чрез дългогодишния кмет, успява да поддържа селото в безупречен вид, но и да сплотява хората в едно задружно и трудолюбиво общество.

За да се убедите във всичко, за което ви разказваме, трябва до посетите Чилнов. Добър повод за това е вече традиционният Празник на Плодородието, който тази година се проведе за 5-ти път през есента.

Повече за него можете да научите от Фейсбук група на Читалище Чилнов

А тук можете да прочетете повече за обредните хлябове, носиите, занаятите, легендите и историите за Чилнов.

Тази статия е написана благодарение на  материали и информация от Галя Додева – секретар на НЧ „Светлина – 1927”, село Чилнов.

Наоколо можете да посетите…