Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви, са основани от монаха Йоаким, през 20-те години на XIII век. По-късно монахът става първи търновски патриарх. Множеството помещения са естествено образувани в скалите, но са дооформяни и разширявани от своите обитатели. Така, с течение на времето всички параклиси и килии образуват големия скален манастир „Свети архангел Михаил“. Негови попечители са българските царе Иван Асен II (1218-1241) и Иван Александър (1331-1371).
В шест от храмовете има запазени средновековни стенописи. Най-известни от тях са тези в църквата „Св. Богородица. Те датират от средата на XIV век и техните художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.
През XIV век, манастирът става средище на Исихазма – течение в православното християнство, проповядващо усамотение за единение с Бог. Храмовете продължават съществуването си и през ранните векове на турското робство, но постепенно западат.
В днешни дни Ивановските скални църкви са обявени за Национален археологически резерват. Тяхната уникалност, красотата и прохладата на живописния каньон на река Русенски Лом, правят мястото любимо за много хора.