Исторически погледнато семенцето на „бавния туризъм“ е посято през 80те години в Италия. Първоначално, започва от идеята за „бавна храна“ като опозиция на роящите се тогава заведения за бързо хранене предлагащи – приготвени на конвейер полуфабрикати, излезли като от калъп, с продукти от къде ли не, с вкус който можеш да получиш на безброй други места по света… А там в Италия, където храната е религия, идеята да се насладиш на местните вкусове, да гледаш как пицарят не приготвя пицата ти, а „я рисува“, е просто задължително. Постепенно, идеята се разраства към понятието бавен туризъм, като алтернатива на масовия туризъм.
В България, бавният туризъм съществува, много преди да се появи концепцията за него. 😉
Много хора родени преди 90-те години на миналия век си спомнят с носталгия как: „лятото с нашите се натоварваме на москвича, малко консерви, ракийка и пари и хайде към морето, там ще търсим квартира и ще стоим докато свършат парите…“. В днешно време, все повече хора предпочитат индивидуални пътувания със собствена организация и програма. За това помагат няколко фактора:
- По-лесен достъп до информация за потенциални дестинации и места за настаняване.
- По-достъпни и лесно откриваеми местни забележителности.
- Повече места за настаняване в районите с популярни забележителности.
Основни принципи на бавния туризъм
Този вид туризъм е подходящ за хора, които търсят пълноценна почивка, искат да се откъснат от забързания ритъм на ежедневието и да преоткрият стойността на простите, автентични моменти.
- Свързване с местната култура и хора – Вместо бързо преминаване през туристически атракции, пътуващите прекарват повече време на едно място, за да опознаят традициите, кухнята и ежедневието на местните.
- Независимост на пътуването – възможността за собствен маршрут и график, преживявания според интересите – колоездене или ходене пеша, спускане с каяци, наблюдение на птици, екстремни, кулинарни, религиозни и други преживявания.
- Наслаждение на момента – Бавният туризъм насърчава съзерцанието, спокойствието и дълбоката връзка с природата и средата.
- Автентичност – Избягване на комерсиализирани туристически преживявания и търсене на истински, неподправени моменти.
- Забавяне на темпото – Пътуващите се фокусират върху качеството на преживяванията, а не върху количеството на посетените дестинации.
- Устойчиво пътуване – Намаляване на вредите от туристическите дейности както чрез не оставяне на следи при посещението (без опаковки за еднократна употреба, неразградими отпадъци, всичкия боклук в раницата), така и чрез използване на обществен транспорт, колоездене или ходене пеша, както и подкрепа на местни производители и бизнеси.
Ето някой от различните видове туризъм, които могат да попаднат в категорията бавен туризъм. Разбира са възможни са всякакви комбинации между описаните по долу активности, особено в контекста на по-продължителен престой, при който през различните дни се отделя време на различна активност. Възможна е и тяхната комбинация, например вело разходка с цел фотография и наблюдение на птици в парковете или край бреговете на Дунава…
Културно-исторически туризъм
- Посещение на музеи, археологически обекти, фестивали и традиционни празници.
- Пример: Ивановски скални църкви, Крепостта Червен, Широковско кале Скален манастир край Крепча. Празник на плодородието в с. Чилнов.
Природен туризъм
Насочен към наблюдение на птици, диви животни, събиране на гъби, наблюдение на билки, цветя и дървета характерни за региона, както и посещения на природни забележителности.- Пример: Ruse bird walks, пещера Орлова чука.
Пешеходен и велосипеден туризъм
- Фокусира се върху преминаване на маршрути, самостоятелно или в малки групи – пешеходни преходи с различна продължителност, по пътеки, горски или полски пътища. Опознаване на маршрути с посещение на природни и исторически сравнително трудно достъпни места. Каране на велосипед по междуселски пътища или трасета в полето или гората.
- Пример: Походи от с. Табачка до пещера Орлова чука и с. Пепелина, Кошов – Червен с посещение на Рай манастирите. Велосипедни турове Широково – Острица – Каран Върбовка с посещения на Широковско кале и манастир св. Марина.
Винен туризъм
- Конкретно насочен към опознаването на винопроизводствените традиции.
- Дейности: посещение на винарни, винени дегустации, запознаване с процеса на производство.
- Пример: винените региони в Мелник, Пловдив, Северозападна България.
Градски туризъм
- Гр. Русе с местен водач, според интересите на гостите – разходки из централната част на града с акцент на архитектурата, посещение на пазара, разходка из Русенски университет, Поглед над града от панорамна площадка или висока сграда, разговори с местни жители.
- Пример: Градските часовници на Русе, Къщите на старите търговци, Музеите на Русе, фото разходка на града.
Приключенски туризъм
- Насочен към адреналинови или приключенски преживявания, които може да изискват специална екипировка и организация. Дейностите включват: скално катерене, виа ферата, „търсене на съкровище“, текинг състезания, ориентиране .
- Пример: Пътеката на Исихастите, Канион крийк.
Пътешествия с лодка или каяци
- Организирани еднодневни преходи или няколко дневни плавания с каяци по р. Янтра и р. Дунав, кратки спускания по по-малки реки. Разходки с лодка по р. Дунав, риболовни излети.
- Пример: едночасова разходка с лодка по река Дунав в рамките на гр. Русе, еднодневно спускане с каяци от гр. Русе до с. Ряхово, тридневен воден поход по р. Янтра и р. Дунав от гр. Бяла до Русе.
Поклоннически туризъм
- Пътувания с цел посещение на действащи или бивши религиозни средища като църкви, манастири, джамии, синегоги, тепета и т.н.
Пример: маршрути като Басарбовски скален манастир – манастир св. Марина – Крепчански скален манастир. Обиколка на Църкви в гр. Русе, Католическата църква, Джамия и Синегога. Посещения на Демир баба теке или гробът на Синан Деде край село Помен.